За психиката....

За психиката....
Ако за един мъж оплешевяването е ужас, то за една жена наистина е бавна смърт. Със ставането сутрин настъпва и ужаса от огледалото. Страхът да се погледнеш, да видиш, че косата е още по зле. Страхът да излезнеш и да се правиш, че нишо няма. Безкрайното поглеждане в огледалото, въпросите които си задаваш: "Дали много личи?" "Дали хората забелязват?" "Дали няма да стане по-зле?" И така всеки ден... Живота се обръща, ставаш раздразнителна, страх те е от срещи с хора, не ти се излиза. Търсиш постоянно начин да решиш проблема, опитваш, изпълваш се с надежда, когато чуеш или прочетеш, че има нещо ново, някакво лекарство, което да ти помогне, пробваш и пак провал. Как да се справим? Има ли начин да се преборим със самите нас? Момичета и момчета как вие преодолявате проблемите? Как живеете? Аз трудно. Чувствam, че губя почва под краката си? Трудно ми е. А вие как се чувствате?

Знаеш ли Нини права си! За мъж проблема не е толкова сериозен но за вас жените..... сърцето ме боли като си помисля. Ще разкажа за себе си и дано помогна на всички тук да погледнат по друг начин на проблема. Аз лично го преживях като малък и претърпях критиките и подигравките на всички деца около мен. Бях отхвърлен, нежелан за компания, приемаха ме като недъгав. Това ме накара да се затворя, имах период в който сам се лишавах от социални контакти за да не виждам онези ужасни погледи на околните, които ме убиваха. С времето започнах да подбирам обкражението си и успях да се сдобия с верни приатели, които ме приемат за напълно равен с тях. Понякога когато се поглеждам в огледалото се разплаквам. Мисля си "ех сега ако можех да си направя прическа, да сменя визията си по някакъв начин" нооо няма как и пак прибягвам до варианта нова шапка. С времето всичко това което преживях ме промени и ме накара да погледна от друга гледна точка. След толкова години лечение и опити с какви ли не медикаменти и мазила се почувствах изтущен от всичко това. Замислих се какво би се случило ако успея да се преборя с болестта и извода до които стигнах е че лично аз се чувствам добре така. Толкова усилия положих за да превърна "дефекта" си в ефект. Сега хората ме приемат такъв какъвто съм и това е моята идентичност. В края на краищата какво пък ако до преди 7-8 години различните бяха отритнати от всичко и всички то сега различните са на почит. След дълго размишляване върху всичко това почувствах че победих най-големия проблем на тази болест ПСИХОЛОГИЧЕСКИЯ ФАКТОР. Искренно желая на всички тук да успеят да се излекуват но по мое мнение успехът ще е по-голям когато прудолеете този фактор. ДАНО ТОВА КОЕТО СПОДЕЛИХ ДА ВИ ПОМОГНЕ! УСПЕХ!!!

Много болна тема! Тук мисля че могат да се изказват хора с всякъв косопад, защото при всички стреса е еднакъв. За мен лично най-гадно е отношението на някои хора, явно много лошо възпитани. Как аз никога няма да се сетя да обяснявам на някого, че му е рядка косата, че е надебелял или нещо подобно? Случвало ми се е да ме питат да не съм болна от рак? че трябвало да си сложа тупе и какво ли още не. Неприятно е наистина! Особено при положение, че аз съм доста суетна! Понякога колкото и смешно да звучи приемам проблема си като нещо което ме държи на земята, защото като се замисля всичко друго ми е перфектно (поне аз си го харесвам, което е най-важното ) Стресирам се яко де... особено като започнат да ми падат малките косъмчета (който е с андрогенен ще разбере) В интерес на истината с това прикриващото Super Million Hair се родих, но го пестя като очите си, защото е само 10гр. а не се знае дали ще има повече :( Обещала съм скоро да пусна и снимки, но в момента нямам възможност!

"Дали много личи?" "Дали хората забелязват?" "Дали няма да стане по-зле?" И така всеки ден... И аз съм така Нини! Май всички сме така ... ух понякога съм се чудила защо точно на мен? С какво съм по-лоша от останалите? Но се сещам за многото хора, които имат много по-сериозни недъзи иот една страна съм благодарна, че много тежки неща са ми се разминали

Така си е - ходя на йога при Ани Павлова от няколко месеца и тя същото жказва, че болестите 98% са "психо-соматични", т.е. провокирани от психични проблеми. А вие мислили ли сте за психотерапия или психодрама? Някой има ли опит? Споделете!

Никъв опит нямам с тези психо историии, но определено ще ми е от полза пък и за другите проблеми. Мисля си обаче че в България подобни специалисти скоро няма да съществуват. Нямат сметка хората! Може и да има, но аз не съм чувала ... мдаммм

Хе-хе, блазе ви на вас, които още се питате личи ли :D Ние останалите, които вече не си задаваме подобни въпроси, защото отлично знаем, че си личи вече сме го минали този етап.Малко сме по-напред :wink: Какво да ви кажа по този въпрос!?!Имах прекрасна коса - чуплива, по-близка до къдрава от колкото до права, гъста, дълга и леко суха ама то тва не ми беше проблем.Нито я пазех, нито се грижех особено за нея и всички ми завиждаха адски за косата.Все повтаряха каква красива, живописна коса имам... и ето на... вече нямам :( Почна от едно петно, че три, че незнам колко си, докато останаха два кичура до ушите.Какво ли не опитах, единствените резултати се появяваха при приемането на кортекостероиди до този момент.Сега имам леко подобрение и незнам да се радвам ли или да се стаявам, че да не вземе да тръгне пак назад, но както и да е въпроса е за психиката и как преудоляваме проблема ако изобщо можем. Ами не можех доста продължително време да понеса, че това чудо се случва на мен.То не бяха сълзи и сополи, то не беше тръшкане, то не беше... не мога да опиша с думи какво беше в началото. Първо ме изгониха от квартирата, защото си мислеха, че съм болна от нещо заразно, като сифилис и въпреки, че показах на хазяйката си изследванията, които доказваха, че няма такъв филм, бях принудена да си търся нова квартира. После посрещнах студенината на приятеля ми, с който имах връзка пет години.След време се разделихме по моя инициатива, защото той се страхуваше да не излезе лошия, въпреки откровеното си отвращение от проблема ми.И така постепенно, на главата ми се струпаха не един и два проблема предизвикани от противната алопеция. Веднъж дакато стоях и си чаках пред един дерматологичен кабинет една жена с подобна участ ми каза, че човек свиквал с всичко.Това ме порази, аз не мога да свикна, няма да свикна и не мисля да свиквам! Мъча се по всякакъв начин да си повдигам гарда. Чета много, гледам филми, слушам музика...отдала съм се на изкуството, какво друго...? Имам останали няколко приятелки, които по никакъв начин не ме разбират, колкото и да се опитват.Отегчават ме с дребните си проблемчета и общо-взето ми надуват главата с глупости :lol: Вече след толкова време самота(сто години)ми е все тая дали ще ми идват на гости или не и дали вообще ще контактувам с някой, толкова се пригодих към начина си на живот, че не ми пука. Единственото, което ме плаши е бъдещето - неясно, неочертано, черно...толкова уязвима се чувствам. Е, разбира се, понякога ми идва кефа и гледам с надежда. Редуват се разни периоди. И накрая, незнам дали се радвам, че ви открих или обратното.Имам чувството, че такова чувство като радост за мен вече не съществува.Нали знаете, има една книга на Гомес-Аркос "Ана-Не"...ами да,аз съм Ана-Не, без дори да съм Ана :wink:

Hola Ana No :) Хубаво пишеш. Наистина! Аз пък се радвам да те видя тук и се надявам да ме се обръщаш назад , а да гледаш напред. Знаеш колко силно влияние има психологическия фактор върху алопецията. Що се отнася до хазяйката и бившето ти гадже... НЕ ЗАСЛУЖАВАТ вниманието ти! Отвратена съм от постъпките на подобни хора и въобще не смятам да ги коментирам, но пак казвам не се обръщай назад! Също така знай, че всички тук познаваме проблемите ти... всички сме с алопеция, макар и не една и съща. Посещавала съм множество чужди сайтове и форуми и от там познавам няколко момичета с алопеция ареата, които в момента са в твоето положение... само няколко кичура тук там. Говорила съм с тях, но честно казано назапад ( в случая Англия и Автралия) хората са доста по-толерантни. И те търсят решение на проблема, но живеят и то нормално без (според тяхното си и моето мнение) възможно най-малко психически травми. Казваш, че приятелките ти не те разбира... Ми да .. няма и как. Сигурна съм че когато говорят за теб чукат на дърво. Аз съм си говорила с няколко момичета тук точно на тема приятелки и колко лицемерни се оказват в един момент. Е да но погледни го от друга страна: На тяхно място ти как би реагирала... радвай се, че ги има, че те посещават... че не те забравят и пропускай край ушите си малките им никакви проблемчета. То си е твоя работа де, но човек не печели нищо чрез затварянето в себе си. Това си говорех и с тази англичанка, нямаш представа какви красиви черти на лицето има... на 18 години е. На нейно място много хора биха се побъркали. Но тя е силна... има колекция от перуки и колко и странно да звучи е започнала да се харесва... казва, че изглежда чиста, което не го разбрах точно но това са си нейни работи.... Ох май прекалих с драскането, но написането от теб наистина ме развълнува! хей... бъди силна и не се колебай да ми пишеш за каквото и да било! Дори и само да кажеш едно хай ... Чао за сега и приятен ден... Поздрави!

Трудна тема за обсъждане. Като се сетя как доста време на една крехка ученическа възраст съм ходила непрекъснато с шапка и как ме приемаха съучениците и приятелите ми, направо ми се доплаква отново. В момента при мен проблема с алопецията продължава да стои. Маята алопеция ареата ту затихва леко в резултат на някакво лечение или някакви хапчета. Ту се активира и като започна пак същото лечение което последния път ми е помогнало в някаква степен, няма резултат. Изпадам в доста трудни състояния, защото пред мен стои ужаса за това косата ми да не се върне в най-началното положение, когато бях ученичка и се налагаше да ходя с шапка. Когато видя и най-лекото намаляне на косопада ми идва стимул и леко успокоение, направо съм щастлива и ми личи. Единственото нещо ,което не съм опитала в борбата с алопецията ареата е посещението при психолог. Такава терапия не съм провеждала. Скоро си мислих, че най-добре / само с едно петно за дълго време/ съм била кога не съм мислила постоянно за този проблем, направо бях го забравила. Когато бях студентка, се бях накъдрила и не се притеснявах за това, дали ще се вижда петното. Явно емоциите на студентския живот доста са ми отклонили вниманието от този проблем. Мисля си, да направя една терапия при психолог, но все още не зная при кой да отида. Харесва ми много Мадлен Алгафари, струва ми се,че е добра психоложка. Определено мися,че имам нужда от промяна на мисловните си модели, опитвам се сама да си помагам, но явно не се получава нещо.

Здравейте на всички, от днес съм регистрирана в този сайт, но попивам и прочитам почти всичко! Много ме развулнава точно тази тема - за психиката. Това мисля, че е най - големия проблем при нашето заболяване - как ти самият ще се приемеш и как ще приемеш отношението на другите към теб. Когато бях ученичка ходех с шапка. Многобройни са случаите, когато някой от по-големите ученици, които се правеха на много важни ми махнеше шапката по коридорите и всички започваха да ми се присмиват, с дни наред след това не съм ходела на училище. Знам, че за майка ми всичко това също е било много тежко! Аз също съм чувала много коментари за себе си и всякакви предположения за болести и най-различни състояния, но никога не съм обяснявала на никого какво точно ми има защото знам, че няма да срещна никакво разбиране. Аз също проливам крокодилски сълзи, когато съм сама или вечер когато заспивам, не мога да си обясня защо точно на мен, защо точно моя организъм. И вярно е, че има много по-тежки и сериозни неща от това, много по-страшни болести, които дори са смъртоносни, но аз имам алопеция арета, това е моята коса, това е моят живот, и той не е пълноценен и той не е здрав, защото съм лишена от нещо толкова естествено и нормално,а особено за едно момиче, това вече наистина си е бавна смърт! Аз също съм се затваряла в къщи, особено в периода, когато цялата ми коса опада и когато беше прехода от нищо към перука! Просто никога не искам да се връща онази пролет преди две години. Сега единственото ми желание е да имам прекрасна, хубава, естествена перука, за да мога да се чуствам малко по-уверена в себе си и аз да имам малко повече самочуствие!!!

Зравей The dreamer, все едно аз съм го написала това което е във твоят пост. Както вече казах, съм с допълнителна коса и като че си съм доста по-спокойна от преди. Но моля те, намери си тази книжка за която говорих, мисля, че във всеки от нас трябва да стане някаква трансформация относно възприемането на нещата които ни се случват. От всичко споделяно във този форум и наблюденията ми върху този проблем, оставам с впечатление, че всички ние с проблеми с косата сме един и същи тип човек. Това ми говори, че за да има добри резултати трябва промяна във вътрешният свят на всеки един от нас. Доста е трудно на определена възраст да се промениш, но все по-често си мисля, че трябва това да стане.

Да, наистина смятам да си намеря книгата. Когато една книга успее да ме грабне забравям за всичко и наистина усещането е страхотно. И си напълно права, че каквото е вътре в нас, и каквото е нашето отношение към света така, със същите очи ще ни гледа и той! Ежедневно се опитвам да въздействам на съзнанието си, защото знам, че в мен е силата да променя нещата! НАдявам се и аз, и всички останали да успеем!

Немога да дам точен аргумент защо мисля така, но според мен тези проблеми се лекуват от вътре. Не с лекарства, а с любов.

ami, da vi kaja na vsi4ki, ne se ot4aivaite!hora sme, ne sme idealni.az li4no ako trqbva6e da izbiram mejdu tova da imam kosa ili da re4em, da imam 6 prusta na ednata ruka, opredeleno 6te si izbera da nqmam kosa/makar 4e 6 prusta biha me napravili mn po sru4na kitaristka/.ta az li4no nikoga ne bih se zaobikolila s hora, koito biha me prenebregnali zaradi zdravosloven problem.Naprotiv, priqtelite me okurajavat i stiskat palci vsi4ko da e nared, rejat mi statiiki kato 4uqt ne6to i pomagat.Puk i e moje bi za6toto o6te problema mi ne se e zadulbo4il 4ak tolkova, no me sumnqva da si otidat ako tova stane.Ako mi opada cqlata kosa, 6te si napravq edna moshtna tatuirovka na cqlata glava.Imam si i edno 4ove4e koeto makar i da e dale4e o6te misli 4e sum krasiva i ne zabravq da mi go kaje kato se na4umerq malko.Kakvo pove4e da iskam?Gledam da se usmihvam, da ne sedepresiram, makar 4e po princip sum si malko melanholi4na, i si mislq 4e tezi koito precenqvat po vun6niq vid ne si struva da sa mi priqteli, tui 4e po-dobre e da me othvurlqt.taka krai men ostava samo nai-cennoto.kolkoto do samata kosa-da gadno e, iska mi se da moga da q opravq nqkak, ama kakvo da se pravi.polagam usiliq, pazqsi zdraveto, ako stane, stane, ako ne, 6te eksperimentiram s 6areni 6apki:)

View Full Version: За психиката....