помощ
Здравейте отново! Имам чувството че се побърквам вече. Приятелят ми, с когото жевеем от 5 години заедно казва, че толкова съм станала раздразнителна и истерична, че трудно се живее с мен и нямало да търпи да му крещя постоянно за всичко. Да но той има невероятна гъста дълга коса, което още повече ме потиска напоследък, защото в нормалния случай трябва да е обратното, все пак аз съм жената. Страх ме е много, защото не виждам подобрение, а вече два месеца пия хормони за щитовидната. Страх ме е от момента в който съвсем ще ми блесне темето и той ще ме попита какво става с косата ми - той през цялото време иска да си пусна дълга коса като преди, а аз от известно време я подстригвам късо и твърдя, че така се харесвам повече... Не знам как да споделя този проблем с него, срам ме е, кофти ми е, иска ми се в неговите очи да продължа да съм хубавото момиче с коса до кръста, в което се е влюбил преди време. Иска ми се една сутрин да се събудя и всичко това да е било лош сън, но не....

O, как добре те разбирам ако знаеш! В продължение на много време и аз отричах да имам проблем дори пред себе си! Ще те посъветвам само едно нещп - не се навивай че косата ти ще опада и ще ти лъсне темето! Това са глупости! Рядко се получава при жени, а и да се получи и за това си има решение. Бори се ходи на изследвания, но не си мисли, че да ти се разреди малко косата е края на света. Баща ми и гаджето ми започнаха да забелязват този проблем по улиците, чак след като аз и майка ми се сблъскахме с него. С гаджето ми нямам проблем, но аз и прикривам успешно, каквото има за прикриване... поне за сега... Така че донт уори... не мисля, че някой, който те обича би те зарязал заради 100ина косъма по-малко на главата... все пак е важно какво има в нея, а не върху нея нали? :)

Благодаря ти за подкрепата Nimfea, Аз се опитвам да не губя надежда, още повече, че това лято най-накрая май стигнах до причината за проблема - синдром на Хашимото, дето можеха да ми го диагностицират още преди години, когато и загубата на коса не беше толкова много... Та затова много се надявах като пия хормони за щитовидната да видя скорошно подобрение, но по разни форуми на английски чета, че на някои хора дори им се засилва косопада след началото на лечението. Но все пак има и такива, при които нещата постепенно се пооправят, може би самата нагласа е най-важното. Много са коварни тия автоимунни болести, неизвестността е кофтито в случая, поне да знаех, че по-зле от това няма да стане, а то... Иначе направо е смешно колко много си крия мазилата и хапчетата Pantogar вкъщи - на рафтчетата в банята съм напълнила с шишенца от различни други продукти, в които старателно съм си преляла маски и какви ли не други течности против косопад. Ставам по-рано да си слагам маски и да се изкъпя преди да ме види той, за да не отговарям на неудобни въпроси. А той като ми изтърси, че съм се подстригала късо, напук на него, защото сме се скарали и жените като излудеели или си купували дрехи или си сменяли прическата... Много ми е по-лесно да споделям проблема с приятелки отколкото с половинката, но май ще е по-добре да го направя, за да прекратя тоя постоянен стрес за мен вкъщи. Нямам причина да се съмнявам, че ще получа подкрепата му, но пустия му срам и притеснение, че ще гледа на мен с други очи. Една сутрин преди време ми каза, че имал странен сън, че съм била с гола глава, но пак съм си била хубава и той си ме обичал. Със сигурност и без това забелязва промяната, трябва да събера сили и да му кажа с какво се боря толкова време. Иначе взех решение да спирам цигарите и да почвам по-здравословен начин на живот, че ако не косата, то поне другото да не се скапва- поне от кожа и нокти не мога да се оплача за сега. Само дето ако спра цигарите с тази понижена функция на щитовидната май има шанс да почна да пълнея. То едно да беше...