Да така е ,и лошото е че останалите хора си мислят -абе карай какво толкова.И го мислят точно, защото не са изпадали в нашето положение.Всеки един от нас знае какво е наистина да ти липсва нещо ,и въпреки че това заболяване не някакво такова да ти пречи физически да си живееш живота,ами по -скоро е психологчиеско и не ти дава възможност да живееш пълноценно. Трудно, е много е трудно,честно казано незнам какво е при мъжете,но мога да предположа -сигурно е същото.Въпреки,че ние жените се считаме за по-суетни,сигурно и при мъжете го има това чуство на обремененост,на незнание какво се случва при положение че се прави всичко възможно. Радвам се ,че го има този форум,знам че има кой да ме подкрепя както мен,така и всички останали.